Този тезис се застъпва още през ХІХ-ти век от легендарния български възрожденец Цани Гинчев (1835-1894). Народоведческите му статии и студии са едни от най-ранните събрани паметници на българската народностна култура. Значението му, което той е имал в зората на българската народонаука става още по-ярко, когато се оценят заслугите на Гинчев като пръв помощник на Г.С.Раковски при подготовката и издаването на неговия "Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествия и прочия". Този пионерски труд в изследването на българската народностна култура се е появил още през 1859 година. Народоведският интерес на Цани Гинчев е силно стимулиран от престоя му в Белград като ученик в тамошната гимназия (1853-1859) . Там той влиза в контакг не само с най-видни дейци на българската емиграция, най-вече Раковски, но и с най-големите сръбски книжовници. В архива на Сръбската академия на науките и изкуствата е запазено писмо на Цани Гинчев до Вук Караджич от 19.05.1859г. (1)

Изследваията на Цани Гинчев надрастват стойността си на свидетелства за духа и бита на епохата и се свързват най-непосредствено не само с живия човек, който живее в този бит и в тази епоха, но и разкривайки дори най-тънки черти от душевността му. Студената дистанция между учения-анализатор и неговия обект е практически невъзможна при Гинчевия подход. По повод на неговата смърт през 1894г. българският етнограф проф. И.Шишманов ще напише за него: "….. беше ме удивил със своята способност да привлича към себе си простите хора, да се разговаря с тях, да ги разпитва за болките им, да ги поучава. И те го зяпаха без сянка на недоверие, като един господ, и с жадност ловяха всяка дума от устата му…."(2)
Научната школа на Цани Гинчев, известна под наименованието Митологическа, е оспорвана и до днес от официалната фолклористика и етнография.

Първата разпра на Цани Гинчев с официалната историческа наука е по посока на вярването, че Рим, а по-късно Византия и варварите са изтребили и унищожили траките от лицето на земята. (3) Амбицията на Цани Гинчев е да докаже не само жизнеността на традициите на траките, но и тяхното действително съществувание в съвременността. "Както Византия свари и остави траките като народ - пише българският народовед - тъй ги завари Турция и тъй ги остави."(4) В уникалната си студия "Огнените тракийски любовни стрели" Цани Гинчев се заема да докаже, че древната легенда за Купидон съществува "не като понятие, а като жив обряд, който се….. изпълнява и до днес от траките…" (5) По-нататък, той в най-тънки подробности описва обряда с огнените стрели, който се изпълнява на Сирни Заговезни в българското село Еробас. (6)

Друга насока на спора с официалната наука Гинчев предприема във връзка с релацията: траки  славяни. В писмо до проф.Шишманов от 06.06.1890г. Цани Гинчев заявява: "-Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра". Тракийската теория на Гинчев вкратце звучи така: славяните като такива не са дошли от "далечния север", а са колонизирали севера откъм Балканите в "бурни времена" и "който иска да изучи славяните трябва да изучи траките, тракийските днешни българи"(7).

"И стремлението на славяните и борбата на нашите пре-предеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите пра-отци, от гдето силата на по-силните ги е изгонила или по-добре - избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед. "(8)

Трета насока на този проблем е стремежът на Гинчев да докаже гореизложените тезиси на базата на обстоен езиков анализ. Гинчевото схващане е, че днешният български говор е тракийско-славянски. Аспаруховите българи са говорели на славянски език и са го наложили с идването си в Мизия и на Балканите. Местното тракийско население, обаче, е говорело на тракийски: "Окончанието "ос","он" не е гръцко, то е тракийско…. и се е завардило чисто и до днес при славянските тракийски думи, като член: человекос, домос, волос, каменос, человекон, домон, волон, каменон и т.н. и т.н."(9). Накратко: простолюдието е говорело на тракийски език, който по своето естество е древнославянски, докато държавният език на придошлите Аспарухови българи е бил славяноруски.

"Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски; …Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите и великорусите - средньото най-южно и най-развито звено"(10).

Цани Гинчев решително отхвърля и теорията за тюркския произход на българите: "…оная... теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена по някои византийски шовинисти диванета летописци. На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? …Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския, и на тракийския и пишем и на двата?"(11)

В днешно време руският историк Анатолий Иванов в своя труд "Зазоряване и здрачаване Hа арийските богове" напомня за теорията на С.П.Толстов за "черновия вариант". Като пример Толстов взема келтския език, който не бил никъде съхранен в Европа, но в ареала на неговото разпространение днес се говорят романски езици. Подобна закономерност той проследява също при славяните и тракийците, доколкото разселението на славяните в Ранното Средновековие напълно съвпада с териториите на траките и илирите, които са изгубили своите говори.(12) Едно схващане, което се допълва Гинчевата теория за произхода на българите!

Общо взето, като изключим най-значимия български културолог Димитър Маринов и някои други ученици на Цани Гинчев, то съратникът на Раковски остава сам срещу зараждата се масонска прослойка от професори в Третото Българско Царство. През ХХ-тия век, особено в периода между двете световни войни, идеите на Раковски и Гинчев се подхващат отново от български патриоти и изследователи като Ганчо Ценов, Найден Шейтанов, Янко Янев, Кирил Христов и т.н., но този разцвет на българската мисъл е кратък и всичко угасва с налагането на комунистическия режим в България след 1944г.
Затова пък след 1989 година идеите за арийския (тракийския) произход на българите организирано се подеха от българското метаполитическо дружество, известно като Общество Дуло. В тази насока значим е приносът на българския народоизследовател Иван Митев с програмния му труд "Ние, Болг-Ариите". Отново се отпечатаха някои от трудовете на д-р Ганчо Ценов. Народоизследователи като Йордан Табов, Емил Живков, Йордан Детев, Константин Каменов, Никола Гигов, Светлозар Попов и мн.др., дадоха нов и мощен тласък за развитието на българското народоизследователско дело. Неотдавна друг един изследовател на траките - д-р Стефан Гайдаров, представяйки своето изследване "Тракийското писмо декодирано" ( http://www.institutet-science.com/bg/introb.php ) обяви на пресконференция, че траките са имали писменост още в ерата на енеолита. Това дойде много на учените професори и техните реакции бяха меко казано неадекватни…

Според мен отношението към българския народовед Цани Гинчев, дори и днес, не отговаря на действителните му заслуги, но аз вярвам, че сегашните български поколения ще променят отношението си към цялостното му наследство и към него самия предвид на засиления интерес към собствения ни образ и съдба.

Антон Радославов Рачев - родился и работает в г.Руссе, Болгария(1968). Представител международного журнала "Атеней" в Болгарии. По образованию инженер(ДВС). 2001 познакомился с германском философом Пьер Кребс в Германии. Тоже году учредил вместе со своими соратниками в Болгарии метаполитическое формирование Общество Дуло как поделение Туле-Семинара в Болгарии. В начале 2005 вместе с Олегом Гуцуляком, Алексеем Ильиновым и другие соратники из России и Украини создали Восточноевропейская метаполитическая асоциация Туле-Сарматия (www.mesogaia-sarmatia.narod.ru).
Антон Рачев определяет себя как последовател болгарского културфилософа Янко Янев (1900-1945) и поддерживает тезис, что народы Восточной Европе, включая и болгаров, надо содействовать для сближение между русских и германцев как противодействие срещу евроатлантизма.
Режим в Софии выдал срещу Антона Рачева присуда для "проповедание фашизма" 1995. Он имеет публикации в различных жанрах. Отдельными изданиями вышли в Болгарии - Духовное государство(1995), Руководство для молодого родолюбца(1998)[Наръчник на младия родолюбец], Ростовщичество - это воровство(2001) и другие.